Днес цял ден слушам Мина и мисля за него... защо си отиде, попитах Смъртта, защо го няма, какво им направи толкова лошо на хората, че го загърбиха, изоставиха и убиха, да защото го убиха в болницата с гадните си микроби... тя мълчи нищо не говори ,но е тук усещам я, гледа ме като плача...не се радва не и тя е гузна...една година от смъртта му...викам и, защо не са доволни не са весели, само баща му е весел, примитив...него тя ще го държи сигурно дълго, да такива хора тя ги обича, по сърце са и това съм забелязала... ревнива е Смъртта и хората които и служат са такива, всяко нещо ги дразни, все тяхното да е... да ти кажа сега знам, че си по силна, но любовтата е нещо дето идва отгоре и горе отива...от него научих много и даже да го няма, знам че това е моят Ангел Спасител и той вечно ще ме пази и аз вечно ще го защитавам от ЗЛОБАТА и РЕВНОСТТА... ние сме свързани кръвно, дълбоко, нашето  идва от друго място и горе отива, няма да го предам, няма да се поддам на вашите внушения... много страда, ама да ви се върне, че да го разберете всички...а на семейството му дето сложиха паметник на годишнината му все пак благодаря, сега поне няма да се лутат тези които искат да си поговорят с него...от него ми остана този чуден дъх на узряла смокиня и една книга за спомен...ИСТОРИЯ НА КИНОТО...,а тази прекрасна песен изпълнена от Мина е за вас казва се ADORO....
www.youtube.com/watch?v=4MCJ3kj